На чаша бърбън
Здрасти, Боже, имаш ли време с теб да си бъбрим?
Стига се сърди, зная, от век не съм стъпвала в храм.
Имам грях да изкупвам – ще черпя по чашчица бърбън,
ти конско тегли ми, аз ще те питам каквото не знам.
Кажи ми, може ли жив да се върне от земния пъкъл,
молитви помагат ли, или пък пламък на сто вощеници.
Душа как се мами да излезе сама от паяжинен ъгъл
и как се възкръсва небе в крилото на паднала птица.
Защо сме родени със трънче любов в ахилеса забито
и всяка крачка от обич със смъртта ни сближава – боли.
Защо Твоите паднали ангели дяволски в грях ни заплитат
и защо в своя път сме сред глутница хора, по вълчи сами.
Последен въпрос и последно по чашка от огъня адов,
после – кой от къде е – и мъдро със теб ще мълчим.
Кажи ми за сетния дъх, за дъха ни невидим на прага...
Обещай да е лек и без болка, не като първия, щом се родим.
© Даниела All rights reserved.
Благодаря ви!
