Как времето течеше -
играехме си с кал, гасена вар, трева...
И днес седим пред чашите кафе,
без помен даже от безгрижните деца...
Как времето донесе -
кълбо огромно с луда суета,
изгубихме се някак - училище, любови,
сега дори и майки бъдещи на своите деца...
Как времето изтича -
отпиваме на глътки силното кафе,
задъхани от делника, затичани,
тайно бъбрейки си само - с онова дете. ...