На чаша кафе

Poetry » Philosophical

863 0 4

Как времето течеше -

играехме си с кал, гасена вар, трева...

И днес седим пред чашите кафе,

без помен даже от безгрижните деца...

Как времето донесе -

кълбо огромно с луда суета,

изгубихме се някак - училище, любови,

сега дори и майки бъдещи на своите деца...

Как времето изтича -

отпиваме на глътки силното кафе,

задъхани от делника, затичани,

тайно бъбрейки си само - с онова дете.

29.02.08

гр. Сливен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Слънчева (Различна)

Всички ние си говорим с детето вътре в нас,въпреки че времето забързано минава....Прекрасно,невероятно,разчувства ме!Поздрави
от една Слънчева почитателка

2008-04-04T20:10:31+03:00
пинда.св (Стоян Владов)

Стихът-върхът!Идеята-чудесна!Поздрави от непорасналото момче!

2008-04-01T12:35:30+03:00
vezna (Мир)

Благодаря ти Калина от сърце!Радвам се, че ти е харесало, това е първото ми произведение, което публикувам

2008-03-25T11:19:54+02:00
kiks (Никоя)

наистина хубава идея...и чудесно поднесена -даде ми повод за размисъл!поздрави!

2008-03-24T22:01:33+02:00