vezna (Мир)
43 378
Mar 24, 2008, 8:29 PM

*На чаша кафе* 

  Poetry » Phylosophy
691 0 4
 

Как времето течеше -

играехме си с кал, гасена вар, трева...

И днес седим пред чашите кафе,

без помен даже от безгрижните деца...

Как времето донесе -

кълбо огромно с луда суета,

изгубихме се някак - училище, любови,

сега дори и майки бъдещи на своите деца...

Как времето изтича -

отпиваме на глътки силното кафе,

задъхани от делника, затичани,

тайно бъбрейки си само - с онова дете.

 

29.02.08

гр. Сливен

© Мир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всички ние си говорим с детето вътре в нас,въпреки че времето забързано минава....Прекрасно,невероятно,разчувства ме!Поздрави
    от една Слънчева почитателка
  • Стихът-върхът!Идеята-чудесна!Поздрави от непорасналото момче!
  • Благодаря ти Калина от сърце!Радвам се, че ти е харесало, това е първото ми произведение, което публикувам
  • наистина хубава идея...и чудесно поднесена -даде ми повод за размисъл!поздрави!
Random works
: ??:??