На чистъ разваленъ
НА ЧИСТЪ РАЗВАЛЕНЪ
(Признавам без бой – езика не е мой. Само го ползвам.)
В гран шато Дьо Чалгари
била голяма галери.
Там тужур представени били
големи, малки – всякакви дюпи.
Мамзели мятали дюпи
и тъй изкусни те били,
сякаш в Мулен руж – Пари
или сарай във Стамбули
прилежно учили в нощи.
Но имали пьоти проблем
като навсякъде в харем –
че много стягали гащи
и много дупи се поти…
Когато техните мадам,
апре соар, апре банан,
апре тре гранде поези,
апре вечерни молитвИ
в кревати праведно заспи,
ле гран гарсон
де ту сезон,
де ту мезон
във гран секрет дошли
да видят сладички дюпи.
На този гран булгар-сеир
те гледали авек плезир
от полунощи до сютри
как младо дупи се върти.
Изфърчали от орбити очи,
духвали в главите им ветрИ,
огън пламвал из гащи.
И хуквали през ту глави,
нагазвали дълбоките води,
огън във гащи да изгаси.
После сядали а сон писи
се гран плезир с льо гран език
авек ту монд да сподели.
© Венчо All rights reserved.
