На цветето сърцето
На цветето сърцето
На цветето сърцето плаче
безшумно, скрито във листа;
На цветето душата стене,
потъва в утринна мъгла.
Във ранния покой замряло
се къса цветното сърце,
от страх и мисли натежало,
а някога било перце...
Било е някога красиво,
а днес повяхва и тъгува;
небето е оловносиво
и никой мъката не чува.
На цветето сърцето плаче
и ситен дъжд сега вали;
на цветето душата стене,
безгласно в себе си крещи.
След малко от дъжда приспано
то вижда приказния свят,
сънува пролетта навярно
и бавно губи своя цвят..
Ала в съня си е щастливо,
сърцето му е цяло пак,
и пак е ярко и красиво..
Отново живо е, защото
цветята не сънуват мрак.
2003г.
© Елена Леонова All rights reserved.
