Леона (Елена Леонова)

Малко е късно 🇧🇬

Небето се надвеси ниско над града,
някак грижовно му спусна постели...
малко е късно
за схлупени спомени
и за любов по улиците опустели. ...

Леона

Poetry » Philosophical

2012-04-26T10:29:31+03:00 911

Утринни сенки 🇧🇬

Виж ме
точно когато слънцето сменя нощта...
Тогава съм друга,
обвита само с воал от разсъмване,
гледам към теб, но съм скрита във себе си - ...

Леона

Poetry

2012-04-25T11:58:06+03:00 882

Луната ми 🇧🇬

Луната ми е щит, направен от сребро -
предпазва ме от идващия ден;
обрамчена от тъничко стъкло,
в прозореца ми гледа и през мен....
Разказва приказки и тихи притчи ...

Леона

Poetry » Other

2011-12-15T11:32:18+02:00 876 2

Цветята ми 🇧🇬

Цветята ми
Цветята ми умират на прозореца,
телата им изтръпнали от самота,
отрязани през кръста безпокойни са..
И стаята е пълна с тишина. ...

Леона

Poetry » Other

2011-11-07T08:47:44+02:00 873 3

Във ръцете си 🇧🇬

Спряла съм се до река от образи
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се, ...

Леона

Poetry » Philosophical

2011-10-11T23:58:04+03:00 884

Сняг, сълзи и кал 🇧🇬

Съзираш ли оттатък улицата
заснежена
премръзналата фигура,
напомняща на тънка вейка...?
Прегърбена, ...

Леона

Poetry » Civic

2010-02-02T16:14:01+02:00 1.1K 5

Сън на дете 🇧🇬

Сънуваш ли...
И нощите ти
имат ли предчувствие за ден...?
Студено ми е само със луната,
сънят ми от сълзи е победен. ...

Леона

Poetry » Other

2009-11-08T00:56:06+02:00 959 1

Съблечен стих 🇧🇬

Съблечен стих -
душата е оголена под него;
няма нужда да свеждам глава като влизам във храма ти.
Откраднати,
търсят минутите път, ...

Леона

Poetry » Civic

2009-11-05T22:07:54+02:00 927 1

Мраморът не плаче 🇧🇬

Мраморът не плаче
Превръщаш ме във статуя...
във ням и хладен мрамор
от тъга...
Очите пресъхват, ...

Леона

Poetry » Love

2007-12-16T20:26:10+02:00 950 4

Завързвам тишината 🇧🇬

Завързвам тишината
с въже,
изплетено от лъчи на залязващо слънце -
тънки нишки алена прелест...
Завързвам тишината ...

Леона

Poetry

2007-09-04T11:02:17+03:00 1K 5

Рисуваш ли, художнико... 🇧🇬

Рисуваш ли, художнико...
Рисуваш ли, художнико...
рисуваш ли душата
на вятъра,
на птиците, ...

Леона

Poetry

2007-07-20T08:50:57+03:00 1.1K 16

За момчето с китарата 🇧🇬

За момчето с китарата
Свири ми, моля те...
Вземи китарата. И я обичай.
Като жената - тази от съня ти,
красиво с нотите си я събличай. ...

Леона

Poetry

2007-07-19T21:49:27+03:00 1.5K 12

Часът преди изгрева 🇧🇬

Часът преди изгрева
Часът, преди да дойде изгревът -
студен е. Най-студеният е казват.
Часът, преди да дойде изгревът,
когато най-горещите слова се казват. ...

Леона

Poetry

2007-07-15T10:15:00+03:00 971 4

Безмълвно 🇧🇬

Безмълвно
Подари ми лъчите на погледа -
твоя -
най-нежния поглед.
Един единствен миг съзерцание. ...

Леона

Poetry

2007-06-26T16:23:59+03:00 1.2K 13

Целунах утрото 🇧🇬

Целунах утрото
Целунах утрото. С надежда.
В очите му трепкаше изгрев червен.
Видях как във мен се оглежда.
Засмях се, очаквах го - новия ден. ...

Леона

Poetry

2007-06-16T15:39:48+03:00 1.1K 8

Дали ще могат 🇧🇬

Дали ще могат
Две сенки.
Изваяни от ален полумрак.
Докосват се.
И тръгват към нощта. ...

Леона

Poetry

2007-06-16T15:38:15+03:00 879 7

Разплаках небето 🇧🇬

Разплаках небето
Разплаках небето с очите си -
две тъжни кафеви звезди;
поех от дъха му в гърдите си.
Напълних си чаша сълзи. ...

Леона

Poetry

2007-06-14T09:53:26+03:00 1K 9

Мъртви теменужки 🇧🇬

Мъртви теменужки
Пусни ме да си ида. Да забравя.
Накарай ме да спра да сънувам мечти.
Самотен дънер виждал ли си как изгаря,
когато в буря гръм го порази?... ...

Леона

Poetry

2007-06-07T08:44:48+03:00 918 6

Като Дъга 🇧🇬

Като Дъга
Като дъгата вън -
и болката ми тъй ще се разтвори,
като лъжичка захар в сутрешно кафе.
Горещо е. Отпивам малка глътка. ...

Леона

Poetry

2007-05-27T18:43:49+03:00 1.5K 9

Нищо 🇧🇬

Нищо
Когато нямаш нищо във душата си,
лъчите на деня не вдъхват в теб усещане за слънце;
и мракът идва по-желан със тишината си,
от този ден, отминал, без да те докосне с топли пръсти. ...

Леона

Poetry

2007-05-05T14:08:32+03:00 835 1

Безсъние 🇧🇬

Безсъние
Безсънната ми нощ е пак за теб...
въздишка от тъга,
тъга от спомен - спомени безчет.
Сълзите идват след това. ...

Леона

Poetry

2007-03-29T22:12:14+03:00 911 4

Силна 🇧🇬

Силна
Не бива да ме търсиш във реката
като частици злато в шепа ситен пясък.
Душата ми лети във синевата,
разперила криле със птичи крясък. ...

Леона

Poetry

2007-03-29T22:10:14+03:00 982 2

Плачи 🇧🇬

Плачи
Ако искаш да плачеш за мене - плачи,
не ще те спра със думи за утеха.
Ако трепериш от студ без страстта ми - крещи,
раздери тишината в нощта като дреха. ...

Леона

Poetry

2007-03-24T20:17:46+02:00 1.1K 6

И без друго 🇧🇬

И без друго
Гледаш ме и даже думичка не казваш -
очите ти сами говорят и без друго.
Не знам дали разбираш или не,
но само с поглед всичко ми разказваш. ...

Леона

Poetry

2007-03-23T23:41:48+02:00 975 2

Очите ти 🇧🇬

Очите ти
Не обичам очите със цвят на небе,
заключили в себе си простори безкрайни -
свобода и живот,
и далечно сърце; ...

Леона

Poetry

2007-03-22T17:33:19+02:00 1.5K 3

На цветето сърцето 🇧🇬

На цветето сърцето
На цветето сърцето плаче
безшумно, скрито във листа;
На цветето душата стене,
потъва в утринна мъгла. ...

Леона

Poetry

2007-03-22T17:25:32+02:00 915 3

Не съм, но мога 🇧🇬

Не съм, но мога
Не съм летяла никога. Не съм.
Това не спира полета в мечтите.
Но стига ми един единствен сън,
за да се видя горе сред орлите. ...

Леона

Poetry

2007-03-21T21:55:17+02:00 1K 4

Диви коне 🇧🇬

Диви коне
Влюбвах се...
като диви коне
препускаха чувства в душата ми.
Се гонеха, ...

Леона

Poetry

2007-03-21T21:51:52+02:00 1.1K 7

Жадувам свобода 🇧🇬

Жадувам свобода
Как искам с думи да рисувам,
да мога да говоря със очи
и само със душата си да плувам
в прозрачни синкави води... ...

Леона

Poetry

2007-03-21T21:45:24+02:00 901 2

Не скривай небето ми 🇧🇬

Оставяй ме да гледам към небето,
не ми го скривай!
Недей се сърди, ако нощем не заспивам
и го рисувам с думи и бои -
обсипано с брокат и със брилянти... ...

Леона

Poetry

2007-02-28T15:15:32+02:00 1K 7

Жестокият ми пясъчен часовник 🇧🇬

Жестокият ми пясъчен часовник
Безплътен пясъчен часовник...
затварям си очите и го виждам -
как рони пясъчни кристали.
Затварям пак очи, ...

Леона

Poetry

2007-02-28T15:04:33+02:00 919 5

Не вярваш 🇧🇬

Не вярваш
Защо избрал си да не вярваш във словата ми?
В очите, в устните, в сълзите ми дори?
Защо се правиш, че не виждаш пушекът,
когато знаеш, че душата ми гори? ...

Леона

Poetry

2007-02-27T14:25:38+02:00 1.1K 5

Последен сезон 🇧🇬

Последен сезон
(на дядо)
Последен сезон от живот изживян -
есен разнежена, мека... но последна за тебе -
душа окрилена. ...

Леона

Poetry

2007-02-27T06:06:49+02:00 829

Само аз 🇧🇬

Само аз
Разкажи ми, обич моя, хайде, разкажи ми -
всичко, що до днеска крил си искам да ми кажеш;
за косите тялото ти галили,
за очите, дето са те мамили, ...

Леона

Poetry

2007-02-27T05:58:47+02:00 1K 3

Една нощ с него 🇧🇬

Докосва като звук -
усещаш го, но той не съществува.
Залъгва с шепот жадния ти слух
или насън ти се причува?...
И после - болка... по шията - следи от него; ...

Леона

Poetry

2007-02-26T08:52:53+02:00 998 1

... И аз да те гледам... 🇧🇬

Аромат от косите си;
сън от съня си;
дъжд от сълзите си;
звук от гласа си. -
Давам ти всичко. ...

Леона

Poetry

2007-02-26T08:42:40+02:00 960 3

Няма да зная 🇧🇬

Няма да зная
Кой знае бъдещите си грехове -
за да ги избегне?
Кой помни на своето детство мечтите?
Кой знае какво ще му донесе щастие - ...

Леона

Poetry

2007-02-26T08:41:48+02:00 916 1

Да ме погубиш 🇧🇬

Да ме погубиш
Да ме обичаш, значи да боли,
една целувка значи обещание
и всяка сълза като клетва тежи,
като нестихващо сладко страдание. ...

Леона

Poetry

2007-02-25T19:06:20+02:00 916 4

Прозорецът 🇧🇬

Прозорецът ми - цял покрит с цветята на студа;
прозорецът ми гледа към нежнобяла прелест.
Изящни клончета отърсват от себе си снега
на вятъра улавят всеки трепет.
Почти като замръзнала картина-сън ...

Леона

Poetry

2007-02-25T06:29:45+02:00 900 2

Вкусът на сълзите ми 🇧🇬

Търся лицето му - в бледата пълна луна,
очите му - дълбоки като реката,
на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му; ...

Леона

Poetry

2007-02-25T06:26:13+02:00 952 2