Бавно пристъпят сведени хора,
в ръцете си държат свещи,
с наведени лица, а отгоре
рисунка на Бог ги следи.
Мълчаливи протягат ръцете си
към свещника дето гори -
молят се да опрости греховете им,
над тях да се Господ смили.
Пред олтара пак коленичат
и гледат Спасителя мил,
изправен с ръка над главите им,
отдавна им вече простил.
Прекръстват се изправени вече,
надеждата гори във тях.
Но той ще е там да ги чака,
да опрости и следващия грях...
© Калин All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
