Бавно пристъпят сведени хора,
в ръцете си държат свещи,
с наведени лица, а отгоре
рисунка на Бог ги следи.
Мълчаливи протягат ръцете си
към свещника дето гори -
молят се да опрости греховете им,
над тях да се Господ смили.
Пред олтара пак коленичат
и гледат Спасителя мил,
изправен с ръка над главите им,
отдавна им вече простил.
Прекръстват се изправени вече,
надеждата гори във тях.
Но той ще е там да ги чака,
да опрости и следващия грях...
© Калин All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
