Mar 11, 2012, 4:11 PM

На децата

  Poetry
757 0 0

Посветено на децата от група"Маргаритки" ЦДГ"Щастливо детство"

 

Обичам ги децата!

Те са ми въздухът и водата,

островът са на чистотата!

Те са ми опора и сила

с нежност, надежда се свила...

Скромна гордост в мен е родена,

чудодейна живост въплатена,

живеца на живата вода,

живота на замрелите сърца!!!

Пролетта са на сезоните,

най-нежните цветя,

с най-дъхав аромат...

Деца с очи, черни маслинки,

бистри, ясни месечинки.

Деца с очи, сини теменужки,

малки, весели кротушки,

синя китка от синчец,

пролетен букет-венец!

Деца с очи, ливади зелени,

игриви като рибки- мрени!

Деца с очи, кафяви "шоко",

погледнат ли те, казват "споко".

Деца с русички главички

и бели личица,

с пъстрички очички,

чисти стъкълца!

Деца... мургави и черни,

с къдрави косици,

с блясък в очи вълшебни,

радват се и на трошици...

Макар понякога и угнетени,

от бурята живот пленени,

пак растат и стават "човеци".

Обичам ви всички!!!

С вашите пърхащи сърца,

стопляте огромна ми душа.

Благодаря ви, деца!!!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фей All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...