May 20, 2007, 11:34 AM

НА ДЕНКА (оперна певица)

  Poetry
1.2K 0 4
                          НА ДЕНКА
                       (оперна певица)

            На сцената, сред блясък и коприна,
            изгряваш като бисерна звезда!
            Да вливаш жар в сърцата на мнозина
            и топлина е твоята съдба!

            Че всяка вечер публиката жадна
            очаква с трепет твоя чуден глас!
            И стихва аудиторията гладна,
            пленена и заслушана в захлас!

            И тоновете, стигнали душата
            звънтят, трептят в безкраен тих синхрон
            и с радост се изпълват в миг сърцата
            във епос възходящо – тон след тон!

            Проблеми, грижи, житие сурово
            изчезват в звуци  дивни и красиви!
            Един вълшебен глас дари отново
            усмивките разцъфнали, щастливи!

            Овациите – щедрата награда
            за щастието кратко подарено,
            са всяка вечер радост и наслада,
            заслужено в сърцето уморено!

            Но плащат ли тез мигове на слава
            труда, лишенията и таланта?!
            У нас творецът тъй се оценява,
            че в бара си поръчва само фанта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо Златанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...