Feb 23, 2022, 6:41 PM  

На Димчо Дебелянов 

  Poetry » Strict forms
515 1 0

За теб държа перото и съм тъжен –

ах, блян остава на живота злакът, 

и болката си в стихове изплакваш –

да сетиш утешение, но, свършен,

 

не се завръщаш в бащината къща,

над век от мама тамо си очакван,

че няма начин да привикне с мрака,

столетия дори да я обгръща.

 

Но също радост носиш ми, поете!

Когато заридавам носталгично,

в мен „Отгласи“ изниква на момента

 

и дълго си повтарям: Димчо, Димчо…

Чрез тебе заживявам романтично.

Ти – заран и повяване, и цвете!

© Димитър Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??