Във раклата намерих стара плоча.
Забърсах с длани прашния винил.
Един албум от времето на рока
в ръцете ми се беше появил.
Не чаках, завъртях го в грамофона,
иглата гръмна и приятно запращя.
Едно почукване по микрофона
и публиката в миг се разкрещя.
Последва тишина... а след това пиано,
Джон Ленън почва своя вечен зов.
Отнякъде приглася Йоко Оно –
това е песен за мир и любов!
Днес Ленън го няма из нашите плочи –
замръкна отдавна в големия град.
Да помечтаем със него за по-вече обич!
Да си представим с него един по-добър свят!
© Yuri Yovev All rights reserved.