Думите ми остри са кат меч,
речта е моето оръжие,
празнодумците наказвам ги със сеч,
за тягостното им бездушие.
Аз остра реч единствено владея,
това е моето призвание.
В минутите, кога жалея,
в словата търся упование.
Думите ми дават свобода,
каквато няма на земята!
Отварят ми просторни небеса,
за да разперя си крилата.
© Милица Игнатова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
