На дядо
Ти си отиде внезапно за миг.
Думичка не промълви.
Остави ни сами,
потънали в скръб и сълзи.
Но спомените са в нас,
в нашето съзнание и сърца.
Те единствено ни крепят
и спират отчаянието.
Загубата е голяма.
Много пъти съм се молила
да се върнеш,
но това няма никога да стане.
Ти бдиш над нас от високо
и пазиш ни, знам.
Но всичко е така различно от преди:
леглото ти вечер е празно,
дрехите ти молци ги ядат,
къщата с месеци празна остава,
паяжини по стените висят,
дворът е пуст,
няма оживлението, което цареше преди.
Само старото куче на двора
понякога с лай разцепва тишината.
Когато съм там
празнотата и липсата се усещат.
Няма ги - гласът, смехът ти.
Празно е дварчето до черното мазе.
...
© Десислава All rights reserved.
