Деската22 (Десислава)
36 78
Dec 22, 2007, 12:10 AM

На дядо 

  Poetry » Other
798 1 7

Ти си отиде внезапно за миг.

Думичка не промълви.

Остави ни сами,

потънали в скръб и сълзи.

Но спомените са в нас,

в нашето съзнание и сърца.

Те единствено ни крепят

и спират отчаянието.

Загубата е голяма.

Много пъти съм се молила

да се върнеш,

но това няма никога да стане.

Ти бдиш над нас от високо

и пазиш ни, знам.

Но всичко е така различно от преди:

леглото ти вечер е празно,

дрехите ти молци ги ядат,

къщата с месеци празна остава,

паяжини по стените висят,

дворът е пуст,

няма оживлението, което цареше преди.

Само старото куче на двора

понякога с лай разцепва тишината.

Когато съм там

празнотата и липсата се усещат.

Няма ги - гласът, смехът ти.

Празно е дварчето до черното мазе.

...

© Десислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поклон...това е единствения ми страх...поздрави за силния стих!
  • Благодаря на всички
  • Поклон, Деска!
  • Тъжен стих, поклон пред паметта му!
  • С тъжен стих идваш, Деска!
    Поклон пред паметта на този човек и добре дошла на теб!
  • Поклон...Ако искаш пак да е жив ,пиши още стихове за него...И пак ще се срещнете"в друго време ,в друг свят"....

  • Нещо на Серафим:

    Озарение

    При всяка смърт на някой близък
    у мене става земетръс.
    Грехът тогава тъй е низък!
    И тъй висок е всеки кръст!

    Внезапно като че ли изгревът
    над мен отнякъде лъчи,
    и ясни тайните ми стават
    и всичко иначе личи.

    И чувствам-подвизи ме мамят,
    кой надраства всяка смърт.
    Душата ми обхваща пламът-
    в доброто да остана твърд.

    Че всичко земно отминава
    и всяка радост тука мре…
    А наща лодка малка плава
    към вечността и там ще спре.
Random works
: ??:??