На дъното...
... на всяка
тлееща
утеха...
съм скрила шепа
неизказани молитви
и тайно ги поливам
с неизбежност
а после се преструвам
че са минало...
...
избърсвам
от очите си
пътеки
издрали
непокълнали
зеници
и всяка жажда
е безумие
прикрило в пазвата си
... птици...
(замръкнали завинаги в скалите...)
...
и някак непростена
се завръщам
по стъпките
на закъснели думи
и всяка мисъл
е стенание
и вплита
зими
помежду ни...
...
на дъното
постилам си
две длани
и в шепи стискам
пясъчни постели
отдавна съм заглъхнала в нозете ти...
(молитвено
на прага ми
поспрели...)
>><<
