Обади се от някъде далече-
телефона прекъснат е вече,
а спомена в душа гори,
че си забравила езика си дори...
И тази болка ме разкъсва-
парчета живи в мен откъсва.
Сълзите тръгват и следа остава,
душата се изпепелява...
Къде си?-Някъде далече.
От спомена, мислен за вечен,
от нежността на грубите ръце
от мъката в едно сърце... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up