НА ДЪЩЕРЯ МИ

Обади се от някъде далече-
телефона прекъснат е вече,
а спомена в душа гори,
че си забравила езика си дори...

И тази болка ме разкъсва-
парчета живи в мен откъсва.
Сълзите тръгват и следа остава,
душата се изпепелява...

Къде си?-Някъде далече.
От спомена, мислен за вечен,
от нежността на грубите ръце
от мъката в едно сърце...

Изпявам последната песен
за любовта, хванала плесен,
за болезнената кървава сълза
от спомена която изпълзя...

Обади някъде отдалече...
Но светът изчезнал е вече...
Остава луната и шепа прах
за спомена, който бях....