May 14, 2011, 11:24 AM

На дъщеря ми

Poetry » Other

857 0 0

Слънчеви лъчи гнезда са свили
в къдриците на твоите коси,
пламнали огньове греят
в зениците на твоите очи!
Такава се опитах
да те нарисувам...
От този опит са родени,
по стените закачени -
картини с птици и цветя,
дръвчета, пролет разцъфтяла...
Вглеждайки се в тях сега
разбирам... така и неуспяла
лицето ти да нарисувам,
душата ти рисувала съм аз...

¤ۣۜ๘●•Daisy Patton•●๘¤ۣۜ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0