Най-голямата награда
Не зная с какво те заслужих.
Успях на много да съм трън в очите.
Отдавна пламък и обич разлюбих.
Получавах от розите само бодлите.
Изгубих вяра някъде по пътя,
нарамих мъка на гърба си за другар.
Нямах нищичко какво да губя.
Будувах дните си вместо кошмар.
Но, ти не виждаш в мен това.
Изцеряваш със смеха си всяка рана.
Палиш живеца на мойта душа.
За мен е чест, да ти бъда мама.
Обличаш в надежда набола тревога
и правиш живота изящен и лек.
Ти си мойта награда от Бога,
че въпреки всичко и аз съм човек.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
