Apr 15, 2007, 5:00 PM

На дъщеря ми

  Poetry
858 0 4
Имам дъщеря прекрасна,
с черни хубави очи,
порасна тя без майчината ласка,
но с грижите на баба и.

И денем, и нощем аз мисля за нея,
разкайвам се пред всеки дори,
когато видя малко детенце,
очите ми се пълнят със сълзи.

Как искам тя да е щастлива,
да бъде най-щастливата в света,
а не да се разкайва за живота,
тъй както правя аз сега.

Бъди щастлива, малка моя,
дори когато аз умра
и нека щастието бди над тебе,
дори във вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...