На дъщеря ми Красимира

                                  На дъщеря ми Красимира

                               Угасна тихо и безмълвно,

                               тъй, както тихо и живя,

                               но не се оплака ти от таз съдба,

                               която ти с достoйнство изживя.

                               Премина тежки изпитания.

                               Не чухме думи или ох.

                               Приемаше нещата безрезервно

                              тъй, както Господ бе решил.

                               При тебе всичко бе о'кей.

                               Така ще помним те докрай.

                               Цената бе висока, която ти плати,

                               но ти за миг дори не се пазари.

                              ,,Ако проклятието над този род

                              изтрие се завинаги  тогаз:

                              То изкупителната жертва -

                                      нека бъда аз!”

                               Решението беше твое

                               и ти изпълни го докрай.

                               Затуй ще помним тези думи

                               и жертвата, принесена за нас.

                              Почивай в мир, скъпа дъще!

                              И нека Бог да ти прости!

                              Живя живота си достойно

                              и достойно го завърши ти.

                              Примерът, който ни остави,

                              ще бъде и урок за нас.

                              Вървейки по житейския си път,

                              достойно да го извървим.

                              Дълбок поклон пред тебе, дъще.

                              Ти винаги ще бъдеш с нас!

       15.11.2010г.

       Ямбол - 18:00ч.