На дъщеря ми ("За две ръце" от Евтим Евтимов)
За усмивката, докато плаче
и за сълзите, когато се смее.
За ръцете, които прегръщат,
още преди да се научи да говори.
За първите изречени думи
и устните които целуват.
За едни очи всеки мъж живее,
още преди да започнат да виждат.
Аз нищо друго не исках,
само ти да дойдеш и благодаря!
За това, че сложи край на всички мъки
и сбъдна най-голямата ми мечта!
Преобърна целия ми свят
и тъгата в щастие превърна,
като слънцето след всяка буря,
обичам те и съм щастлив, не крия!
И никога не ме оставяй,
най-прекрасна си на таз земя....
След толкова години тя се сбъдна,
мечтата ми - да имам дъщеря!
Взех за пример стихотворението на Евтим Евтимов (За две ръце) нещо, което никога не бях правил и реших да пробвам да напиша нещо различно! Една истинска мечта..... (24-07-2017)
© Калоян Калинов All rights reserved.
