На Е.К.
Ти си пролетта с косите си нежни като ябълков цвят…
Ти си с мирис на цветя - уханна градина с божествен аромат…
Ти си и рядко цвете, поникнало след дъжд насред пустиня…
Ти си всичко :и любов, и болка, и гняв, и тъга…
После се превърна в щастие, сякаш си прилив на океан…
Ти си слънце във живота ми, но си и луна…
Още помня блясъка на очите ти - и вечерта, и през деня…
Ти си и изгрев, и залез - душата ти е цветна, каква красота …
Ти си самата радост в очите ми, унили тъй безнадеждно…
С устни алени си, като червена роза и нежна, светла и много бяла кожа…
Сигурно е! Ангел си, изпратен ми от Бога… ...