На един осъден...
Къде е сърцето ти днес изоставено?
Къде го изгуби по пътя си кален?
Измръзна ли вече
в света, който сам си създаде?
Прекършил съдбата си,
безславно подгизнала
от кървави стонове
и мечти разпродадени,
намери ли изхода?
Или зазидан отдавна е
от ръцете ти в ярост удавени.
Осъдил очите си
да виждат в безлунието -
празната ивица
между теб и живота,
презря ли до болка безумието?
Изхвърлен на самотната улица,
усети ли свойта голгота?
Сега във затвора
на студено бездушие
дириш в очи нечия прошка...
Вината ли вие в ушите ти,
че коленичил, молиш отсрочка?
Покаяние чувстваш ли
в сърцето си смазано?
Изгубил и себе си,
днес съжаляваш ли
за живота, погубен напразно?
© Дида Тенева All rights reserved.
