На една камбана име
Отвори прозореца си и
скри ме на глас.
Чуха те само камбаните, били
гръмовно и глухо на кръглия час
името ми. Което са скрили.
За часове и минути ме върза
на сляпо.
Да бия, а мен да не виждаш.
Едва когато ръждясам на лято,
ще дойдеш. Не идваш.
Часова ме направи
и свикваш със мен -
на час да ме има нелепо далече.
Часовой ме направи на нашия ден,
да ни има. А няма ни вече.
Изпращам ти празници - да чуеш
камбани.
А чуваш отнякъде трясъци -
на гарвани черни камбаните неразбрани,
на гарвани черни камбаните - крясъци.
Ще те викам, когато вали
и старея -
за часовете прецизно завързана.
Дано чуеш, че вече не пея,
а към края си скърцам забързана.
Изпях те и млъкнах. Почти
не разбра -
с камбаните, дето биеха глухо.
Остана в ръцете ти тиха ръжда
и спомен, че моето име бие на кухо.
© Измислен съм All rights reserved.
