На една войнствено настроена душа
Сега разбирам твоята невинност
и твоята свещенна простота,
с която искаш с удар да разбиеш
на пух и прах душата ми. Но да!
Разбирам, че си тъй незряла,
че не приемаш още сложността!
А може би не си се колебала
все още, мислейки за подлостта!?
Все още чиста си и непорочна!
Кристално, както казват, езеро!
За туй са буйни твоите потоци
на възмущение към всяко зло!
Но аз се вглеждам мното търпеливо
в очите ти, объркани от гняв
и знам, че рано или късно, мила,
животът ще разчупи твоя нрав.
Дано след туй отново да запазиш
(защото, мила моя, аз не бих)
онази тъй категорична важност,
с която вплиташ яростта си в стих!
© Павлина Гатева All rights reserved.
