На Елена
Гори светът в поредната война безцелна,
отнемат се животи, като във компютърна игра
къшей хляб и бистрата водица въжделенна
единствено спасение от ръката на Смъртта.
И на фона на живота черно-бял,
откривам смисъл да не се предам,
и лутайки се като самотен във океана сал,
любовта ти и душата ти за мен са светъл храм.
Елена! Твойто име вечер като във молитва шепна,
покровителка си ти на моя свят,
държа се мъжки, но щом те видя, знам, че ще омекна
със усмивката си превръщаш черно-бялото във цвят.
Пиша тази ода, влюбен до ушите,
нека всички разберат, че съществува истинска любов,
материалното е преходно, а чувствата остават -
всеки трепет на сърцето е интимен зов.
Благодаря ти! Звучи така елементарно,
а в тази дума са събрани всички мигове със теб,
каквото да направя винаги ще бъде малко
до теб, със теб, преплетен в теб...
В плен на твойта красота, о! музо моя,
на тези синички звезди на твоето лице,
искам аз на колене пред теб да падна,
в знак на обич да ти подаря ключа от моето сърце.
© Петър Адамов All rights reserved.
