Гори светът в поредната война безцелна,
отнемат се животи, като във компютърна игра
къшей хляб и бистрата водица въжделенна
единствено спасение от ръката на Смъртта.
И на фона на живота черно-бял,
откривам смисъл да не се предам,
и лутайки се като самотен във океана сал,
любовта ти и душата ти за мен са светъл храм.
Елена! Твойто име вечер като във молитва шепна,
покровителка си ти на моя свят,
държа се мъжки, но щом те видя, знам, че ще омекна
със усмивката си превръщаш черно-бялото във цвят. ...