На глътки

Poetry » Love

1.2K 0 33

Сипи ми глътчица коняк,

за да не питам

кога, къде, защо

не мога да те имам винаги.

Сипи ми втора глътка,

за да забравя, че аз съм втората,

преминала през булото на нощ

невеста „до поискване".

След трета глътка ме събличай

и ме люби безпаметно.

Разлей четвърта, пета... сто...

по тялото ми...

Изпивай ги...

За да не помниш, че след час

отново си отиваме.

Когато изтрезнеем от обичане

да можем болката

да преодолеем

и да не питаме

кога, къде и как

ще можем

заедно

да дишаме...

И пак с коняк.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goredoly (Миглена Цветкова)

!!!

2011-03-27T23:10:52+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

и пак...и пак...любовта е в теб...
прекрасен стих, мила Веси.

2009-04-26T23:12:13+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Коняк в ефирен, любовен полумрак...
Сега е ден, но... "нежна ще е за двама ни нощта"!
Нали?

2009-04-26T13:25:03+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Наздраве, Йосифова!

2009-04-26T13:21:42+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Кога, къде и как"
....................................................................
Животът е загадка, но :
"Любов бяла и необяснима,
щом в сърцето има,
няма вина и виновни,
има само пътища съдбовни,
които кръстопътно две сърца събират,
и мигове красиви, които никога не умират..."
(цитирах ти част от стар мой стих)
Хареса ми много стиха ти!
Силен и докосващ стих, посветен на магията на любовта!"
БЪДИ!

2009-04-26T11:58:09+03:00