Oct 13, 2019, 6:27 PM

На Господ

  Poetry » Love
1.3K 1 0

              На Господ

 

Благодаря Ти, че Я има, Господи!
     Благодаря Ти, че Я има!
Да стопи във душата ми дългата зима
       и сърцето от камък
да обвие в милувки от пламък.

 

Знам, че Тя не ме обича.
“Обичам те!” – никога не изрича.
Но това няма значение,
щом мога да Я виждам.
Тя е Вдъхновение!

 

Не ми Я отнемай, Господи!
Не ми Я отнемай!
Последната надежда от душата не вземай!
Нека с мен да си общува,
докато душата ми нежно Я целува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леденпламък Леденпламък All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...