На морето вълните се скършиха
и се врязаха в ръждивото дъно.
А луната до кокал оглозгана
си нахлузи надежди от тръни.
Две акули се цупеха втренчено
пред разбитата мачта на кораб.
А платното от вятър разсечено
се сбогуваше с хладният огън.
Мъртво тяло покоя си търсеше.
На войник. Не .На весел удавник.
По очи там до вярата зъзнеше
заблуден, че живота е празник. ...