На гроба на баща ми

Jan 21, 2012, 4:50 AM

Poetry » Other

798 0 3

Душата ти незнайно от кога,
събирала бе мъката на срички
от моите бълбукащи слова.
Ще можеш ли да ми простиш за всичко?

На изток от сърцето ти бе нощ,
която само денем се възражда.
Eзикът ти бе остър като нож,
но знаещ винаги какво да каже.

Пътят ти бе кратък като земетръс.
Къде ли ще се преродиш отново?
Пръстта над тебе вече не е само пръст.
Дори и восъкът мирише на олово.

Прости ми за това, че съм ти син,
пред тоя гълъб дето грозно грачи.
Животът ми, за жалост, е един
и днес на гроба ти ще го изплача…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ehtazilubov (Емона М)

2012-01-24T19:21:18+02:00

До болка знам за какво става въпрос. Наистина моите поздравления, защото на човек му трябва много сила, за да успее да се вземе в ръце и да съуее да го сподели по формата на стих.
Eia (Росица Танчева)

2012-01-24T19:20:01+02:00

Много силно въздействащо стихотворение. Поклон!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2012-01-23T00:32:22+02:00

Поклон! Силен стих! Прегръдка! Знам как боли!