На инат
Не знам кога ще се науча
да не поставям под въпрос,
поредния изгубен случай.
Роден си прост – умираш прост.
Навярно никога, защото
такова ми е потеклото.
Дали да изкривя аршина?
Дали пък не е много прав?
Несправедливост да отмина
ми пречи огнения нрав.
Не бих могла... Дори насъ̀не,
дорде простак край мен се пъне,
изкарал пяна вдига врява...
Аз – дребосък – с три метра дух.
Усмивката ми го вбесява,
тирадата му и не чух.
А той и дим изкара вече,
от моето: Приятна вечер!
Не знае тиквата зелена,
(за него малко ми е жал)
че нося в себе си Вселена
и Млечен път – искрящо бял...
и нощем скитам с метеори,
и с мен луната си говори.
А самодивската ми риза,
извезана е с бод кръстат,
вървя с привиден непукизъм
и оцелявам... На инат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
