На Иво
Едно момче отвън почука
сред тягостната тишина и скука.
Почука не с ръка и не със звън.
Дори не знаех пък дали е сън.
Усетих как подтичва слънчевото зайче по стъклото.
Подскочи, после ме погали по челото.
Донесе смях и нежност, и закачка,
небрежно хващайки ни във житейската ни крачка.
А крачихме в проблеми устремени,
оплетени в интриги и подривни схеми
да имаме, да грабим, и владеем, ...