На изгубената любов
Още, още хранех надежди за нас...
Не разбрах кой е сгрешил - ти или аз?
Но да ти кажа откровено - не ме интересува.
Видях я новата - сладко се преструва...
Не нямах предвид как те целува,
по-скоро липсата на искра в очите й,
липсата на любов, лъхаща от гърдите й...
Виждам и на теб ти липсват доста неща...
Не, не, драги, този път аз не греша!
Да, мили, материално си обезпечен,
но, клети мой, от любов ти си лишен!
Кой ли ти замазва очите?
Дали смяташ, че най-важни са парите?
Не, не искам да повярвам в това!
Помни, че в живота има по-важни неща!
О, тази реч ти е безинтересна?
Но, повярвай - мисията хич не е лесна!
Лесно ли е да си добър за цял един ден?
Не, скъпи, не се чувствай задължен!
Прощавай, но интересно ли е да си бавачка
на дете, което се подкупва за двайсетачка?
Може би се чувстваш победител,
щом на блудница ти си покорител?
Ах! Драги, колко си заблуден!
Колко много, колко много си ощетен!
Дали да се зарадвам, щом ви видя усмихнати двама,
след като знам колко евтино-продажна е твоята дама?
До себе си имаш момиче, а не жена!
Затова те съветвам - не й подавай дясната ръка!
Помни колко мрак има в живота по света!
Помни, че светлината се крие само в любовта!
© Любомира All rights reserved.
