Feb 14, 2009, 4:06 PM
На изток от рая
Измръзналите очилати къщи,
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги,
и всичките им бързи ламарини,
и даже магистралите не стигат,
та някой да докара дим в комините.
Не стигат да им върнат аромата
на втасал смях и песента на крачките.
Проскърцващият гъдел на вратата
сега е пусто ехо от спирачки,
които профучават и замират
и пръскат с кал беззъбите огради...
А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покриви
и жадните трапези под асмите си,
и раклите си с грейналите рокли,
и нивите си, рошави от жито...
И клюмат къщите като врабчета,
накацали проскубано в безкрая.
А вместо ангелите, самолети
ни носят на крилете си към рая.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Образно, въздействащо...
-
Браво, чудно е това!
-
Вярвам, че от време на време хвърляш по един поглед и тук...
Не зная защо - просто така си мисля...
Та - ще ти кажа - великолепно пишеш!
And... be back... some day...
It will be great... -
Аплодисменти и от мен!
-
Силна образност!
Представих си живи картини за самотността,отчуждеността на човеците,от онези малки неща,които са ги карали да се усмихват в детството... -
!!!
-
Всички, които ценят високо българското звучно слово са тук! Поздравления, Ели!
-
Възхищение е думата!...
... -
Браво!
-
Мавродинова,асмите над зажаднелите трапези маврудови ли са?Ако са,да кацна на разцъфтелите покриви.Поредното ти готино стихотворение,а си още толкоз"рошаво" млада.
-
"А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покриви
и жадните трапези под асмите си,
и раклите си с грейналите рокли,
и нивите си, рошави от жито... "
!!!!!!
-
ах...как не съм разбрала...
злото да те забрави...Бог те е целунал по челото...
бъди Благословена...с много обич. -
Поздравления заради удоволствието, което оставяш след прочита!
-
Поздрав!
-
Най-високият връх тук си, Ели!
-
Пфууу...
Аман от водолеи!
Носталгията...
"Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия."
-
Ели!
Честит Рожден Ден, на патерици, но по обективни причини!
Жива, здрава, доволна и пре-доволна!
И все така ДОБРА! -
ЧРД, Великолепна! Желая ти цялото щастие на света, а ти си го разпредели в годините, които ти предстоят! Талант имаш за две поколения, оползотвори го и пиши!!! Искам някой ден внуците ми да се гордеят с това, че съм те познавала!... /Сигурна съм, че ще се случи
/
Прегръщам те и те целувам! -
ЧРД и от мен! Пожелавам ти много творчески полети!
-
Ч“Р“Д“ С пожелания за упоритост, за да следваш мечтите си; смелост - да ги осъществяваш; търпение, за да ги постигаш; и много любов, за да дава смисъл на всичко това!
-
ЧРД, Ели! Да си здрава, щастлива и креативна! Весел празник!
-
Честит рожден ден!
Пожелавам ти здраве,сили,любов и вдъхновение! -
Честит празник, Ели!
Пожелавам ти да имаш много повече от това, което вече притежаваш - вдъхновение, любов, сила, дух!
С обич за теб и благодарности за стиха! -
ЧРД, Ели!
Пожелавам ти здраве, любов и много отворени врати пред теб! -
Поздрави за идеята и образите, не знам защо обаче тези къщи ... прочетох за тях внимателно и разбрах та те са премръзнали, зъзнещи, клюмнали,очилати врабчета ... Дано да не приемеш това като критика или нещо подобно .... далеч съм от тази мисъл ..., но тези къщи ми се набиха в очите и нещо ми стоят не на място до магистралите на мислите ...
-
Доживях да те видя пак тук!
Стихотворението ти ме удовлетвори за месеци напред!
Страхотна си в образите! -
Аз пак се върнах,ще наминавам,защото ми е много приятно
П.П-аз пък съм чела книгата на Джон Стайнбек и заглавието веднага ме изтреля към нея,но да си призная стиха ти ми хареса повече
Благодаря ти за удоволствието! -
Преди няколко дни някой ми каза, че имало книга с това заглавие. Ще взема да я прочета. Колкото до стиха ти- много ми хареса!
П.С. Горда съм, че съм читател № 200.
-
Ей, добре че тръгнах по следите на този-онзи, та да ме доведат тук.
Усмивки. То какво друго след този стих... -
Наминах - все така рошав.
Оставам - все така усмихнат.
AVE
-
Поздрави, талантливке! Насладих се на картинността - един контраст от динамиката на съвремието и носталгията по миналото.
-
А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.
Липсваш, липсваш, но като се появиш, си като тайфун!!!
Прегръщам те, Ели!
-
Поздравления!
-
Интересно и образно.
-
"А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост. "
Разтърсваща носталгия! Хваща за гърлото...
Благодаря ти... -
Елица,страхотен стих!И аз те поздравявам!!!
-
Талант - прекрасни стихове - удоволствие за читателя!
Честит празник Ели! Поздрави и от мен! -
Прекрасен стих! Поздравления!
-
"А вместо ангелите, самолети
ни носят на крилете си към рая."
Тъжно стихотворение, Ели.
Заглавието и финала казват най-страшната истина. От рая си направихме ад, а сега самолетите ни носят на запад, за да търсим нов рай. Но той е чужд... и болката за тези изоставени, родни къщи е винаги с нас.
Винаги се радвам да те чета. Силна си!
-
Оооо, как се радвам да те видяяяя!
Много много най! Честно!
Удоволствието си го запазвам! И ми се ще да е по-често...
-
!!!
Страшно ми хареса!Бях сигурна,че ще намеря нещо много хубаво тук! -
Силна образност!Много хубав стих, Алиса!
-
Каква хубава картина...!!!
Поздравления!!! -
Ей... липсваш ми
И ти благодаря, че на този ден ми подари тази емоция... -
Всичките ти стихове съм чела и според мен си невероятен талант!
Удоволствието е изцяло мое!!!
Поздрав!!! -
Великолепно е с образния си, цветен език. Алиса, все така богата и щедра да си!
-
Чудесен стих!
Усетих аромата с носталгия! -
Много,много хубаво.Поздравления!!
-
Здравей, Ели!
Тенкс за удоволствието, което е все по-рядко случващо се ...все по-рядко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
