На изток от рая
Измръзналите очилати къщи, протегнали за милостиня дворове, с напукана надежда се обръщатслед стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги, и всичките им бързи ламарини, и даже магистралите не стигат, та някой да докара дим в комините.
Не стигат да им върнат ароматана втасал смях и песента на крачките. Проскърцващият гъдел на врататасега е пусто ехо от спирачки,
които профучават и замирати пръскат с кал беззъбите огради... А зъзнещите къщи не умират. Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покривии жадните трапези под асмите си, и раклите си с грейналите рокли, и нивите си, рошави от жито...
И клюмат къщите като врабчета, накацали проскубано в безкрая. А вместо ангелите, самолетини носят на крилете си към рая.
чиито зимни гуми и вериги, и всичките им бързи ламарини, и даже магистралите не стигат, та някой да докара дим в комините.
Не стигат да им върнат ароматана втасал смях и песента на крачките. Проскърцващият гъдел на врататасега е пусто ехо от спирачки,
които профучават и замирати пръскат с кал беззъбите огради... А зъзнещите къщи не умират. Те помнят разораната си младост.
Те помнят разцъфтелите си покривии жадните трапези под асмите си, и раклите си с грейналите рокли, и нивите си, рошави от жито...
И клюмат къщите като врабчета, накацали проскубано в безкрая. А вместо ангелите, самолетини носят на крилете си към рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
