На изток от Рая
НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот.
Без жестове необясними
разпери синевата длан.
Да беше тук до мен, любими –
да мога всичко да ти дам –
жужене на рояк вечерен
под нацъфтелите липи
и кадифения му тембър,
в душата болката изпил,
ухание на дъжд и ружа,
озон над начумерен глог,
обител – сигурна и нужна,
в прегръдка на угрижен Бог.
Тогава всичко губи смисъл –
богатство, слава и пари.
И само с обич си орисан,
когато рано зазори.
© Валентина Йотова All rights reserved.
