Oct 16, 2005, 8:18 PM

На изток ще потегля

  Poetry
1.2K 0 4
На изток ще потегля
и там, от планината,
щом само се покаже -
ще скокна на Луната!

Защо ще го направя?
Не, няма да отричам:
затуй ще го направя,
защото я обичам!

Такава е и ярка,
и светла, и красива,
а толкова е нежна
и плаха, и свенлива!

Ще я притисна силно
и с обич до сърцето,
и двамата със нея
ще литнем във небето!

Със длани ще я милвам,
с шеги ще я разсмея,
а после - във зенита -
ще легна върху нея!

А след това - за радост
и щастие на всички -
ще ни дари Луната
със мънички лунички!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...