Сякаш него го няма -
а навред го откриваме,
без да искаш,
ей тъй –
той при тебе пристига…
как селяшката болка
и войнишката мъка
може толкоз
сърдечно
пред нас да разкрива?
И се чудиш - от где
е успял да прикъта
тази чиста човечност
във душата си нежна?
Как можал да извае
онез образи скъпи
и добротата човешка
да обича всевечно?
А бялата лястовица?
Нима ти не я гониш,
нима ти
не я търсиш
по широкия свят –
и не спираш във хана
да погледаш Сарандовица,
преди да потеглиш
по дългия път?
Нима ти не очакваш
като оня Люцкан –
да получиш едно цвете…
ей тъй… от сърце…
А нима не ще плачеш
пред гроба на Галчев?
А нима не си търсил
най-добрите ръце?
Ти бързаш – напред
устремен към отвъдното
и се чувстваш
понякога
толкова сам;
и забравяш дори, че там -
някъде в бъдното,
ще поискаш да влезеш
в онзи йовковски храм!
Ще поискаш да сложиш черта
на живота си
и претеглиш доброто и злото
в душата,
да пречистиш от теб греха
и вината си,
за да тръгнеш отново щастлив
по Земята!
Тогава послушай
онез омайващи звуци,
които старият майстор
изпя от душа
чрез красиви,
изписани,
чудни
каруци
и ще видиш,
че над всичко стои Тя –
Любовта!
15.07.1989г., Троян
© Мария All rights reserved.