Отново в разни мисли се зарових,
една-единствена сълза отроних.
Обвих се в нежно безразличие,
за непукист бих взела първо отличие.
Сърцето си в лед бих превърнала,
ако теб вчера не бях зърнала.
Огънят в мен ти разпали,
сила даде на всички пожари.
Тази любов вече ще ме изпепели,
нищо че дойде в отговор на всички мои мечти.
© Donika Jelkova All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
