Feb 12, 2017, 5:36 PM  

Откровение

  Poetry
820 1 0

Отново в разни мисли се зарових,
една-единствена сълза отроних.
Обвих се в нежно безразличие,
за непукист бих взела първо отличие.

 

Сърцето си в лед бих превърнала,
ако теб вчера не бях зърнала.
Огънят в мен ти разпали,
сила даде на всички пожари.

 

Тази любов вече ще ме изпепели,
нищо че дойде в отговор на всички мои мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Donika Jelkova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....