Отново в разни мисли се зарових,
една-единствена сълза отроних.
Обвих се в нежно безразличие,
за непукист бих взела първо отличие.
Сърцето си в лед бих превърнала,
ако теб вчера не бях зърнала.
Огънят в мен ти разпали,
сила даде на всички пожари.
Тази любов вече ще ме изпепели,
нищо че дойде в отговор на всички мои мечти.
© Donika Jelkova All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
