На какво да се зарадвам?
Плаче ми се.
И нощта е сива,
не иска да почернява.
И тягостни секунди
часовникът отмерва.
Тичат по лицето сълзи,
чакали сякаш години.
Разпиляват се миговете, всичките -
дори и щастливите.
Плаче ми се.
Порозовяха и стените
през размазания поглед.
Сенки черни от преумора
не фокусират дори на близо.
Пламтят поне хиляда "бумтящи" камини,
запалени, за да изгарят.
Изгниват всички вярвания,
а чувствата изпепелени са отдавна.
Плаче ми се.
Сърцето ми сграбчи
и просто така захвърли на пода.
Като ненужна вещ, овехтяла,
за да нахраниш гордостта си.
Хаотични мисли главата тревожат,
неосъзнати, нежелани, някак без повод.
И толкова...
На какво да се зарадвам? На какво?
© Лилана Танкова All rights reserved.
