http://www.youtube.com/watch?v=8Fr6lX5v3E8&feature=related
принадлежи ли...
лятото
на слънцето
щом пари
с пеперудени криле
лъчите на
не сбъднали се
залези…
принадлежат ли
птиците
на пролетта
принадлежат ли
нотите
на песента…
скалата
на морето ли е
вречена…
когато час по час
руши се
неизречена…
а съкровени ли са...
капчиците дъжд
поспрели вечния си
път
надолу
нашарили
затихналата
плът
с парченца
закъсняла
пролет...
и дъхави божури
пътя щом постилат
ще бъде тишината
поносима
до заник
ще танцува
сред простора
Луна –
безплътно
уязвима...
(и ще задава винаги все същите въпроси)
а влакове...
отново ще крадат
съдбите
на отминали
вълнения
по пътища
ръцете ще сноват
напразно
дирещи
спасение...
и ще поспрем
до ъгъла
на нечия
тъга
за да открием
образа си
празен
и ще прегърнем
пламъка
с вина
безструнно
ще припяваме –
безгласно...
на капките
отмили
тишината…
© Бехрин All rights reserved.
понеже не мога да взема същото заглавие, защото смисъла, който влагам е друг...
Така беше с "* * *(огледално)" - заигравка с твои думи...
"*** (изместване)" - творба на Anita 765 ( Ани Монева
"*** (стените нарисувани са само в мислите…)"
"*** ( тиха нощна музика )"
"*** ( на капките отмили тишината )"
по творби на sumkd(Кадир Демир)
Така се приближавам повече към идеята че усещането не е изцяло мое, а по-скоро опит да пречупя през моя поглед "другото" усещане...
Благодаря!