НА КОЙ МУ ПУКА?!
НА КОЙ МУ ПУКА?!
На вън е лято, но на кой му пука?!
Това, братле – уви – е само вън.
Светът е мъничък. Светът е тука,
в две стаи, баня и легло за сън.
Зове морето, но на кой му пука?!
Далечно е проклетото море.
Светът е мъничък. Светът е тука,
притулен ловко зад едно резе.
Кипи животът, но на кой му пука?!
В реален свят, за другите кипи.
Моят малък, тъжен свят е тука,
далече от щастливите тълпи.
На мен ми пука! О, на мен ми пука!
Лъжа е, че съм сляп и оглушал.
На улицата бих живял, не тука,
сред грозната, погубваща печал,
на този мой кошмарен свят-прокоба,
отнемащ всяка жажда за живот.
Той кара ме да пожелая гроба –
последния, най-земния имот.
1998 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
