На колене
НА КОЛЕНЕ
на Велчо Велчев
Тез здрави колене, Родино,
на знатен български строител,
защо покрити са, Родино,
със два мазола страховити?
Защото в пек и мраз, Родино,
тез колене са на земята,
но не да просят милостиня!
Мъжът ценен е в занаята,
а занаятът му е мъжки-
със плочи подове покрива.
Той стегнал е стотици къщи,
затуй нозете са такива.
Засмени са му днес очите,
защото е разбрал отколе:
Мадрид не вярва на сълзите,
а оценява по мазоли!
Но аз те питам: кой допусна
чедата твои, тъй обични,
ранени тебе да напуснат
и в чужди дом да коленичат,
не тук да просят милостиня,
а път за внука да отворят?
Ала...ти плачеш с мен, Родино!
ПРОСТИ!!!
НА КОЛЕНЕ ТЕ МОЛЯ!
Мадрид, 2005 г.
п.с.
Горните редове са посветени на сем. Таня и Велчо Велчеви от гр.Червен бряг, Плевенски окръг. Те ме посрещнаха тук , те ме спасиха и физически, и психически, че тогава бях не на дъното, а заровена на метри в тинята под него. А преди това в България с Вели не се бяхме виждали изобщо, а с Таня- два пъти на родителко-учителска среща, защото преподавах на големия им син.
Седяхме една лятна съботна сутрин в холчето на Таня, аз и "плачех на рамото", че всички гемии ми бяха потънали. В този миг Вели влезе с децата да вземе нещо, тръгваха на риболов и аз забелязах на коленете му огромни кафяви мазоли. Попитах след това Таня от какво са...
Тръгнах си пеша към моята квартира, а пред очите ми- мазолите на мъжките колене. Вървях и сълзите ми течаха по бузите. По едно време ме заля силен гняв към България и орисията на българите, след това гневът се смени с още по-силна мъка."Какво си виновна ти, майчице, изплаках, защо все майките ругаем?.."Влязох в квартирата, седнах на леглото и излях стиховете в една тетрадка.
Съзнавам като филолог , че това, което съм написала тогава, е непохватно и недовършено, речта не се лее, а чука, сякаш ...един мъж е коленичил на чуждия под и слага лъскавите, корави плочи. След години, когато издадох първата си стихосбирка, много по-"изпипани" стихове отпаднаха от класацията, други бяха променени, но тези не давам да се пипат!
Тези мазоли ме научиха, че ангелските криле могат да приемат много причудливи форми, но това не променя същността на ангела. А аз съм последният човек, който ще опита да прекроява Божественото.
Отплеснах се , получи се нещо за графа "есета"
Е, лека вечер от Мадрид и мен!
© Петя Божилова All rights reserved.
