На колене заставам
Отмъстих на ръцете ти безсловно,
убих с мълчание нощните ти драми,
сломено паднах, като мисъл безлюбовна,
Простих ли? Върнах се? Едва ли?
А раните в леглото неотронени
усмихваха се на едно отминало момиче,
дето в тетрадка пишеше си всички спомени,
когато тръгваше по пътя на нечие обичане.
И монетите сега дрънчат във джоба,
обеднях след твоите дълги нощи.
И като пред вехта, стара роба,
нечии устни молеха напевно: "Бог да прости".
Но, Господи, ако можеш, недей прощава.
Аз трябва да изстрадам всяка малка роля,
пред греха си (и пред Тебе) на колене заставам,
той нека си тръгне. Аз трябва да съм силна.
Затуй Те само моля!
убих с мълчание нощните ти драми,
сломено паднах, като мисъл безлюбовна,
Простих ли? Върнах се? Едва ли?
А раните в леглото неотронени
усмихваха се на едно отминало момиче,
дето в тетрадка пишеше си всички спомени,
когато тръгваше по пътя на нечие обичане.
И монетите сега дрънчат във джоба,
обеднях след твоите дълги нощи.
И като пред вехта, стара роба,
нечии устни молеха напевно: "Бог да прости".
Но, Господи, ако можеш, недей прощава.
Аз трябва да изстрадам всяка малка роля,
пред греха си (и пред Тебе) на колене заставам,
той нека си тръгне. Аз трябва да съм силна.
Затуй Те само моля!
© Ди All rights reserved.
, все пак успиях до сега да прочета по голяма част от стихосбирката и мога да кажа че голяма част от тези стихотворения ме връщат на зад във времето. Не съм чел толкова силни стихотворения от 1997. В много от тези стихотворения се почувстах като основно действащо лице, много от тях ме накараха да се чувствам виновен, други пък отново ме накараха да вярвам.
