На край света
Тук ухае на хляб и на щастие
и на прясно косена трева.
Тъй е хубаво! В гърлото дращи
и прегръщаш сълзите едва.
Стара къща и стара ограда.
Всъщност, само чимширът е млад.
Той със никой не е в надпревара
да превзема "непревзетия" свят.
Две кокошчици рият усърдно,
търсят слънце, дето дюлята скри.
Сякаш влезли във кадър с превъртане -
всичко тук на обратно върви.
Там, под ореха, седнало времето
и преде свойте пъстри минути.
Някак бавно върти си вретеното,
май убива неделната скука.
Вечер пеят щурци, крякат жаби,
тук-там някое куче ще вие.
Друго няма. То за няколко баби
и камбаната вече не бие.
Само хлябът ухае изпечен,
като вик, като спомен във цвят. ..
Малко село. Много, много далече,
чак на края на големия свят.
© Деа All rights reserved.
