Apr 28, 2010, 4:08 PM

На кръстопът

  Poetry
1.6K 1 4

Душа на кръстопът - това съм аз,
разпната между дявола и бога.
Усмихвам се в най-тъжния си час,
а май да плача, всъщност и не мога.

Живея мъдро, в мислите ми - грях,
копнежът е убит от съвест тежка.
Не знам дали е сила или страх
да плащаш неизвършените грешки.

Напред се ширят пътища безброй,
назад остава тъмната пътека,
а дните си текат - ръждив порой,
над който просто няма власт човекът.

А отговорът, някъде над нас
таи се, между здрача и зората,
но аз не чувам неговия глас...
Спасява ме единствено мечтата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уникално е !! За пореден път ще похваля стиховете ти !
  • На кръстопът за теб живях
    и кръстопътно те обичах
    и в този кръстопътен грях
    аз всички роли разсъбличах...

    Стиховете ти усещам близки
  • Хубаво е!
    Много!
  • Живея мъдро, в мислите ми - грях,
    копнежът е убит от съвест тежка.
    Не знам дали е сила или страх
    да плащаш неизвършените грешки.


    кофти състояние
    хареса ми стихотворението

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...