На купон веднъж сред пекани другари
Някога отдавна – между пушки стари…
На купон веднъж сред пекани другари.
Тошко се накваси, чак до козирката…
И като градушка, тръгна през гората!…
Трябваше тогава, дълго да се влачи,
докато баира най-подир прекрачи!...
Сам да си говори. Сам да се подпира,
въпреки че беше, свършил панаира…
Двеста пъти падна. Сто пъти се спъна…
И за малко в гьола, после не потъна…
Между две дръвчета. И една пътечка,
Тошко се превърна, даже на юрдечка!
Но налучка пътя, после през гората,
без да си изгуби, даже очилата!...
Върна се във къщи! Легна под матрака!
И сънува после – че го гази влака!...
© Георги Ревов All rights reserved.
