Накъде така, дори без чантичка в ръка?
Къде отидохте сега, защо оставихте ни тук, така?
Плачем ний и молим се, скърбим.
В съня си искам да ви срещна и нещо мъничко да ви прошепна, нещо малко но значимо, едно "Обичам те" неповторимо.
Колко тиха бе сега нощта, сякъш и тя потънала в тъга.
Р.Д
© Радосвета Димитрова All rights reserved.