Feb 3, 2007, 1:52 AM

На късо

  Poetry
1K 0 0
Чудиш се защо, когато вали
сякаш жива вода от небето струи.
Виждаш проблясъка в тези очи,
"на късо" съм дала, мислиш си ти.

Чуди се защо, когато гърми
сякаш нежен стих ми небето реди,
песни звучат в тези уши...
Нима тази лудост на някой вреди?

Жалко, че моя номер не си.
Заето ти дава тоя адрес.
Когато тази част от мен те вбеси,
питай се просто какво ми е днес.

Носи ми обувките,
малко във мен поживей,
ходи ми по стъпките,
а после си бесней...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...