На любимата
На любимата
Когато есен ме обгърне,
приятелите - птици странни.
Назад ще литнат - безобидни,
запазих малките си тайни.
Видях в полето змия да лази,
бързо ме превзе страха.
Назад направих само крачка
и срам в мене надделя.
Аз сетил съм отровно жило,
на мен подобните по вид.
Но още песните си пея,
че жив съм, несъмнено жив.
Ти знаеш силата ми где е,
отгледала от мен плътта.
Това, което ме спасява,
единствено е любовта.
Когато ми студено стане,
към теб протягам своя длан.
Гореща благодарност пращам,
до мен си ти и все си там.
Светът широк не ми е нужен,
красивите жени безчет,
докрай помни ги тези думи.
Обичам теб и само теб!
© Савар All rights reserved.
