На любимите

Poetry » Philosophical

563 0 1

Всичко хубаво отива,

и остава празнина,

със която не заспива,

и усеща хладина.

На любимите си хора,

нека всичко да дадем,

те са нашата опора,

късно ще го разберем.

Те не искат и не молят,

те поддържат без слова,

всеки ден за нас се борят,

и магия е това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mislitel (Георги Каменов)

Съгласен.
Поздравявам те.

2023-12-13T06:08:10+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0