На любовта им никой нищо не обясни
На любовта им никой нищо не обясни
Седят един до друг и чувства преливат,
докосват се пламенно, но само с очи.
Думи не стигат, а много искат да кажат,
любовта им млада - гледа ги отстрани.
Той приближава, ще избухнат гърдите му,
търси в очите ù онова кратичко "Да!".
А тя - вече видяла всеотдайност в очите му,
плахо отстъпва, играе си с любовта.
Тя го поглежда и се оплита в съмнения,
точно него ли искаше и търсеше до сега.
Приема го, но сега той гори в колебания,
разминават се, без думи ги вини любовта.
Тя си тръгва в тъга, в душата ù - руини,
той пак е сам, а в сърцето му обич вали.
На любовта им никой нищо не обясни,
оставиха я те там - в самота да сълзи.
© Светла Асенова All rights reserved.
